СГЪ̀РБВАМ, -аш, несв.; сгъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. В съчет. с тяло. Наклонявам напред тяло като израз на смирение, подчинение, раболепие и др.
2. В съчет. с длан. Извивам леко длан като образувам гърбица с горната страна на ръката, която поставям обикн. над очите, за да видя нещо или някого по-добре. Караколювеца сгърби длан на очите си, дълго гледа по шосето. М. Яворски, ХСП, 271. сгърбвам се, сгърбя се страд.
СГЪ̀РБВАМ СЕ несв.; сгъ̀рбя се св., непрех. 1. Ставам гърбав, с извит гръб така, че тялото ми се навежда напред и надолу към краката, обикн. поради старост, болест и под.; изгърбвам се, прегърбвам се. Гостите гледаха смазани майката на Стойко Манолювски и не вярваха на очите си – кога едрата, бодра жена беше се сгърбила и беше изчезнала в тези широки, черни дрехи? Г. Караславов, ОХ ІІ, 52. Султана стана и отиде да види болното си внуче. Лазар я проследи с поглед и му се стори, че тя се бе сгърбила тая нощ. Д. Талев, ЖС, 408. – И аз съм роден в село. Но тъй свикнах с казармата, че откъснеш ли ме от нея, ще се сгърбя. Застана ли пред войнишки редици, кръвта ми се подмладява. М. Яворски, ХСП, 168. – Откъсни си, Хюсеин ага, откъсни си и си помириши, догде си млад, че като се сгърбиш като мене, няма да ти дойде вече на ума ни за гюл, ни за босиляк. Ц. Гинчев, ГК, 41.
2. Свивам се, навеждам се напред или надолу така, че гърбът ми изпъква и заприличвам на гърбав, обикн. при извършването на нещо; изгърбвам се, прегърбвам се. Момичето погледна плахо към нея, после се сгърби върху леглото и похлупи лицето си върху ръцете. Й. Стоянов, ПД, 77. Петър се беше сгърбил и гледаше баща си право в очите упорито и гневно като бик. И. Петров, НЛ, 138. Станко прегърна Гаврила и повлече ни навътре – и там ни скри под стълбата. Там се сгърбихме в най-тъмна тъмнина. Св. Миларов, СЦТ, 220. ● Обр. Жената надига времето на своите плещи и се сгърбва под смазващия му товар. Бл. Димитрова, ПКС, 156.