СГЪ̀РБВАНЕ ср. Отгл. същ. от сгърбвам и от сгърбвам се; прегърбване, изгърбване. Тя [гимнастиката с уреди] е изобщо малко привлекателна, понеже развива и упражнява само мускулатурата на ръцете и може да доведе до разни аномалии (прекален развой на ръчните мускули, изкривяване на гръбначния стълб, сгърбване и пр.). Х. Нейчев, ИН (превод), 95-96.


Източник: Речник на българския език (онлайн)