СГЪ̀РЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от сгърчвам1 и от сгърчвам се1. Ако изядем отровни гъби, усещаме премаляване, жажда, сгърчване и блюване, студен пот и след това дохожда смърт. Д. Мутев, ЕИ, 100. Тъмните очила премахват неволното и продължително сгърчване на лицевата мускулатура и приятно успокояват окото.
– Друга (остар.) форма: сгърчу̀ване.
СГЪ̀РЧВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от сгърчвам2 и от сгърчвам се2; погърчване, гърчене2.