СГЪСТЀНО нареч. 1. В максимална близост един до друг; нагъсто. Моми и момци се разбъркаха. Па един по един насядаха сгъстено около широката паралия. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 20-21. А във въздуха се носеха ездачи върху своите хвърчащи магарета. Те летяха сгъстено и се носеха над острите възвишения като облаци. Елин Пелин, ЯБЛ, 103. Дружината вървеше сгъстено. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 34.
2. На малки, къси интервали от време; начесто, нагъсто. Подпоручик Чернев се надигна от стола, разтвори удивено устата си и запремига още по-сгъстено. К. Калчев, ЖП, 540.