СГЪ̀ЧКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от сгъчквам и от сгъчквам се. Цели бали книжа съм изписал, косите ми оредяха от дългото сгъчкване над писалището. Ив. Хаджимарчев, ОК, 207.
