СДÀВЯМ, -яш, несв.; сдàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хващам, стисвам изведнъж за гърлото човек или животно, за да го умъртвя. Климент Дачев беше заповядал на другарите си да бият – с колани, с палки, а все още никой не се решаваше да вдигне ръка. Те не се бояха от силата на Евлоги – бяха много и щяха лесно да го сдавят. А. Гуляшки, Л, 102. Двамата като вълци го сдавиха, емнаха го на ръце и го смъкнаха по стълбата. Ал. Константинов, БГ, 126. Като пор скокна отгоре му и Мирчо, сдавиха го, сдушиха вика му. Ем. Коралов, ДП, 78. // За животно – захапвам изведнъж за гърлото и започвам да давя човек или животно, за да го умъртвя. Вълчицата сдави овцата, повали я. Г. Райчев, В, 8. Големите вълци сдавиха едно малко хапливо вълче. П. Спасов, ХлХ, 435. Не че беше ги [кучетата] страх, ако трябваше да покажат силата си, можеха да се нахвърлят на постовите кучета и да ги сдавят. Й. Йовков, ЧКГ, 183. Глутницата сдави и него, и воловете му и оттогава къщата завехна. А. Гуляшки, ЗВ, 319.
2. Прен. За мъка, отчаяние, злоба и под. – обхващам някого изведнъж и го измъчвам много силно. Гергин вдигна глава, погледна го и нещо сдави гърлото му. Ганчо плачеше. Ем. Манов, ДСР, 219. Но след това дойдоха спомените и сякаш го сдавиха за гърлото. Цвета му се явяваше насън и както тогава, когато той натискаше с коляно гърдите на любовника ѝ, тя впиваше нокти в лицето му. М. Грубешлиева, ГР, 174.
3. Прен. Остар. Нападам някого остро с думи, забележки; скастрям, срязвам, захапвам2. – Право и в гробищата не можеш да намериш – отдъхна си Пешо. – Мълчи, па ти, бе хайдук такъв – и ти ли си за дума – сдави го Анто набързо. – От църквата открадна, от училището открадна, стига и тук се омъкна. ЛГ, 1938, бр. 410, 4.
4. Остар. Укротявам, потискам. Понявга само / откъртва се скала от висини, / и хвърля се – като че да притисне, / да сдави там немирните вълни. К. Христов, ХЗ 1939, 81. Като че думата тъй казана случайно / и необмислено, събуди, сепна тайно / що бе в душата му от вчера мисълта / заседнала: но той прибърза, преди тя / отново да избий, насила да я сдави. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 206. сдавям се, сдавя се I. Страд. от сдавям. II. Взаим. от сдавям в 1 знач. Двамата пехливани са се пуснали и правят нови опити да се сдавят. Кой ще хване другия за кръста – тази е задачата. Л. Стоянов, Д, 75. Сдавиха се някъде кучета, пропя петел. А. Гуляшки, МТС, 143.
СДÀВЯМ СЕ несв.; сдàвя се св., непрех. С предл. с. За животно – захапвам изведнъж за гърлото и започвам да давя животно, за да го умъртвя. В същата минута кучето се сдави с вълка и се чу чаткането на зъбите им. Внезапно то заквича отчаяно и млъкна. Ст. Буров и др., СОЖ, 63. ● Обр. Кой от продънена стена, кой през прозорец, вихрите се погват из село. Тук край плета, като пребит, заскимти един, друг се сдави таме с ръжаницата на някой покрив – хукнат всички отвред върху му, завъртят се, извият пак вкупом над селото и прязглава се втурнат нагоре по ридът. П. Тодоров, Избр. тв, 58.