СДÀВЯНЕ ср. Отгл. същ. от сдавям и от сдавям се. Сдавянето на кучетата на улицата, звънците на отминаващите някъде пожарникари – ей съперниците, с които непрекъснато трябва да се бори учителят, когато иска да заинтересува учениците с предмета си. УП, 1924, кн. 5-6, 466.