СДЖУ̀РКВАМ, -аш, несв.; сджу̀ркам, -аш, св., прех. Разг. С джуркане правя варена коприва, боб и под. да стане на каша. – Яде ни се боб! – Ама от тоя, новия, да е мек, та като го сджуркаме, да се маже като масло. Ст. Даскалов, ЕС, 246. Земи джурулека, та сджуркай копривата. Н. Геров, РБЯ V, 152. сджурквам се, сджуркам се страд. Бобът не е уврял и не може да се сджурка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)