СДЍГАМ, -аш, несв.; сдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. сдѝгнат, св., прех. Диал. Вдигам (в 1 и 2 знач.). Че се изпречи пъдаринът с пушката да хвърли. Той додето сдигна каршилъка, нашите пушки го превариха, та го прихлупиха на земята. Ал. Бурмов, ХБ, 132. Та си сдигна Филип Маджеарину, / та си сдигна тежка боздугана, / та удари Шара добра коня. Нар. пес., СбНУ II, 109. сдигам се, сдигна се страд.
СДЍГАМ СЕ несв.; сдѝгна се св., непрех. Диал. Вдигам се (в 1, 2, 5 знач.). Тога се сдигнат троица братя, / мъгла разидоха, / слънце огрея от ясно небе. Нар. пес., СбНУ Х, 10.