СДЍПЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сдипля като прил. 1. За плат, дреха, хартия – който не е разположен по цялата си повърхност, а е свит на два или повече пласта, обикн. за да заема по-малко място; сгънат, надиплен. – Малка отплата за големите грижи, които през оная зима положи за мене и за делото – рече той, като ѝ подаде сдипления плат. Ст. Марков, ДБ, 147. А във вътрешните гънки на овчарския калпак все се е спотайвала някоя сдиплена банкнота, макар и със заличена номинална стойност. Г. Краев, ЛСП, 39. Всички подгънали боси крака до хамалски самар или сдиплена рибарска мрежа, още мокра от солената вода. А. Христофоров, А, 182. После помисли нещо в колебание, па отвори едно чекмедже на масичката в ъгъла и извади едно сдиплено писмо. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 57.
2. Който е с дипли или е направен на дипли; надиплен. Светлинки иззад грижливо сдиплени цветни пердета даваха различни оттенъци от домашен уют, сигурност, защитеност. Бл. Димитрова, ПКС, 76. Жената бе в траур; сдиплената рокля обвиваше нейната тънка фигура. БСб, 1914, кн. 3, 190.
3. Прен. Рядко. За лице – който е прорязан от дълбоки бръчки; сбръчкан. Цялото му лице изглеждаше смачкано, сдиплено, почерняло. А. Гуляшки, МТС, 61.
4. Прен. Поет. Който се разстила, разполага на пластове; надиплен. Наистина с всяка минута вятърът се усилваше. Към това се прибавяше гъсто сдипленото, надвиснало небе, в мрачевината на което възбудените лица на белградчани изглеждаха напрегнати и призрачни. Ст. Дичев, ЗС І, 163.
5. Остар. За планинско възвишение – който е с много гънки; надиплен, нагънат. Както се добре знае, Търново се намира в контактната линия между сдиплената Старопланинска система и Дунавската столова земя и по своята топография е същински предпланински град. П. Делирадев, БГХ, 78. Стара планина представя сдиплена (нагъната) планинска система и споделя много характерни черти с всички сдиплени планини, които съставят главен дял в планинския свят на нашего земно кълбо. ПСп, 1908, кн. 68, 388.