СДЍПЛЯМ, -яш, несв.; сдѝпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Прегъвам, свивам плат, дреха, хартия и др. на два или повече пласта, обикн. за да заема по-малко място; сгъвам, надиплям. Противоп. раздиплям1. Дрехите бяха много стари и тук-там замрежвани, но Морис винаги ги сдипляше тъй, сякаш това бе празничният му костюм. Б. Райнов, ЧЪ, 90. Той с разтреперана ръка одра бялата половина от хартийката, прилепи я на камъка и надраска няколко думи, па я сдипли. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 188. Момчилка влезе в зимника и с болка на сърце извади единствената им нова черга. Панко я сдипли, сложи я в колата. Д. Ангелов, ЖС, 369. Той излезе на двора и почна да откачва низите с тютюн от дървените летви. Ирина поемаше низите, сдипляше ги грижливо и ги отнасяше в бараката. Д. Димов, Т, 12. – Кафезът отлично ще послужи за куфар, Иване! Избърсали добре кафеза, Киткин го постла с вестник. Иван сдипляше и раздипляше дрехите. МСг, 1935, бр. 3, 50.
2. Правя нещо да стане на дипли; надиплям. Вий ще я лесно познайте там посред многото други: / спретнато е сдиплила в къдри яката на своята риза. А. Разцветников, Избр. пр ІІІ (превод), 114. Внезапно пчелата дочу някакъв тънък глас: – Хей, малката, какво правиш? Тя трепна, сдипли набърже дългото си езиче и погледна боязливо. П. Бобев, ГЕ, 155. сдиплям се, сдипля се страд. Вълненикът е червен четириъгълен плат, който се сдипля и се запасва отзад на кръста. Сл, 1920, кн. 21-22, 666. Като се избели платното, трябва да се сдипли и да се тури в ковчега. СбНУ XVIII, 168.
СДЍПЛЯМ СЕ несв.; сдѝпля се св., непрех. Сгъвам се, нагъвам се, надиплям се. Над главите им – облаци дим, небе не се вижда, а земята запустява, горният ѝ пласт сякаш се сдипля като килим и образува все нови, живи, черни талази. К. Койчева, ЖКС I (превод), 961. Наял се и напил се Щурчо и казал: – Сдипли се! Веднага месалчето се сдиплило пак. Елин Пелин, Събр. съч. VIII, 277.