СДОБЍВАМ1, -аш, несв.; сдобѝя, -ѝеш, мин. св. сдобѝх, прич. мин. страд. сдобѝт, св., прех. Остар. 1. С труд, усилия или срещу заплащане ставам притежател на нещо (обикн. имот, пари, богатство и под.); добивам1, придобивам1. Представлението е необходимо, за да сдобием от него най-малко хилядо франка. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 20. Свищовецът Филип Сакеларович например, който бил от чорбаджийски род и който от млади години започнал търговия изпърво в Букурещ, сдобил крупно състояние. М. Арнаудов, БКД, 8. – Ти, братушка, по тоя начин няма да сдобиеш нито пет гласа. Ив. Вазов, Съч. VІ, 187. Работя в полето, а гледам – следят ме, / и после сами възприимат доброто... / Селото напредна и ние сдобихме / имоти и стока. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 17.
2. Правя някой да получи, да има на разположение нещо, да се ползва от нещо. Нямам начин единайсет века след светите братя Кирил и Методий да им направя дар, че са ме сдобили с азбуката. Б. Болгар, ОП, 39. Кой не знае тая приказка за доброто момченце, което прибира вкъщи куче, котка и жаба. Благодарните животни го сдобиват с чудна кутийка, от която то получава, каквото пожелае. Ран Босилек, Р, 11.
3. В съчет. със същ. за качество, свойство или психическо, мисловно състояние – получавам, започвам да имам някакво качество или свойство, ставам някакъв в резултат на нещо; добивам1, придобивам1. Сдобих тогава кураж, върнах се при дамаджаната и гледам, че дирите на лъва са големи като паници. Й. Радичков, СР, 200. От петстотингодишното черно тегло ние сдобихме робски привички. Н. Попфилипов, ЗР, 61. Големи пламъци осветлиха вълшебно мрака на букака, а той сдоби още по-чудесен изглед от изгряването на луната. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 97-98. Зачу кучи лай, човешки говор. / Сила сдоби и пак тръгна. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 64. сдобивам се, сдобия се страд.
СДОБЍВАМ СЕ несв.; сдобѝя се св., непрех. С предл. с. 1. С труд, усилия или срещу заплащане ставам притежател на нещо (обикн. имот, пари, богатство и под.); добивам1, придобивам1. – Аз съм тръгнал да грабя, да убивам – само и само час по-скоро да се сдобием с пари. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 631. Ний, с една дума, сме кандидат за купувач. Решихме да се сдобием със своя къщичка. П. Незнакомов, БЧ, 44. Той бил първият човек в Бръшлян, който се решил да направи от риболова поминък. Колко труд и мъки е било, докато се сдобие с лодка. С. Северняк, ОНК, 111. Който без труд и без мъка се сдобие с имот, той не му знае цената. Лет., 1874, 166.
2. Получавам, осигурявам си нещо, което не съм имал преди; придобивам1. Благодарение на Кирило-Методиевото дело славянската култура се издига на нова степен в своето развитие, а славяните се сдобиват с голяма и разнообразна литература, която се пише на народен език. Е. Георгиев, НАБВ, 112. Те [градовете] се намирали под върховната власт на Византия, но всъщност се сдобили с пълна автономия и станали опасни съперници на Венеция. Л. Мелнишки, ПП, 150. Независимо от многовековната си история казахите се сдобиват със своя държавност едва през 1991 г. в резултат от разпадането на СССР. В. Кръстев и др., РГИ, 129.
3. В съчет. с отвлечени същ. за качество или състояние – получавам качеството, състоянието, означено от съществителното, ставам някакъв; добивам1, придобивам1. Традициите на туризма в Чехия имат достатъчно стара история, водеща началото си още от времето на Австро-Унгарската империя, когато с широка известност се сдобиват Прага и редица балнеолечебни курорти. В. Кръстев, ГТ, 188. Да се научим от византийците на изкуството да живеем като просветени люде, да се сдобием с вкус, с усет към хубавото. А. Гуляшки, ЗВ, 483. След отминаването на този [критичния] момент болният или се сдобивал с достатъчно сили, за да победи болестта, или следвал фатален изход. Сл. Стоилов, НМ, 90.
4. В съчет. с име, прозвище и под. Получавам, започвам да нося някакво име, прозвище и под. Още при раждането си децата се сдобивали с име, избрано от родителите им. При потапянето им в купела на кръщението им давали второ, вече християнско име. Й. Андреев, ВБ, 21.
СДОБЍВАМ2, -аш, несв.; сдобѝя, -ѝеш, мин. св. сдобѝх, прич. мин. страд. сдобѝт, св., прех. Остар. и диал. Раждам; добивам2, придобивам2. Тя те сдоби през юни месец, а тогаз полето е най-зелено. А. Гуляшки, ЗР, 47-48. – Мъжко си дете сдобихме, / баба не го йе видяла, / дарба не го йе дарила. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 49. Сдоби майка девет мили сина, / сдобила ги на скъпи години; / чуждо прела, та ги е хранила, / чуждо ткала, та ги обличала. Нар. пес., Б. Цонев, РК, 50.
СДОБЍВАМ СЕ несв.; сдобѝя се св., непрех. Остар. и диал. С предл. с. Раждам. Рада се сдоби с мъжко дете. Д. Яръмов, БП, 51. Даскал Петър Бонев загинал в Перущица в часа, в който жена му се сдобила с рожба. К. Странджев, ЖБ, 58. Ожених се за една хубава, умна и добра жена – по любов, и се сдобихме и ние с деца. Ил. Волен, МДС, 28.