СДОБЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от сдобивам1 и от сдобивам се. „Довечера – празнична служба, за да се ознаменува достойно великото събитие – сдобиването ни с превода на светото писание и на другата богословска книжнина на славянски език.“ А. Гуляшки, ЗВ, 95. Безлихвените заеми улесниха бързото и евтино сдобиване с добитък, инвентар и пролетни семена. ДП, 1941, бр. 13-15, 2.
СДОБЍВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от сдобивам2 и от сдобивам се; раждане, добиване2, придобиване2.