СДОБРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сдобря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Възстановявам добрите отношения, мира и разбирателството между скарани или враждуващи; помирявам, примирявам, придобрявам, подобрявам1. Милко и Николай бяха в едно звено – в звеното на Стела. Неин дълг беше да намери начин да приобщи двамата към останалите, да ги сдобри един с друг. П. Проданов, С, 111. Вече обмисляше как да сдобри Каравелов и Цанков. В. Геновска, СГ, 254. Напоследък обаче Мандажиев се бил много разочаровал от Беглишки и не искал да го вижда. Бай Желю се опитвал да ги сдобри. К. Калчев, СТ, 250. Шарп така също залягаше да сговори и сдобри Англия с американските ѝ заселения. Й. Груев, СП (превод), 169.
2. Остар. Подобрявам1 (в 1 знач.). Гледа сè да им угоди, гледа тям да сдобрява сърцето, да не остане в душата им лоша помисъл – че нали това е греховно? Т. Влайков, Съч. ІІ, 294. сдобрявам се, сдобря се страд.
СДОБРЯ̀ВАМ СЕ несв.; сдобря̀ се св., непрех. С предл. с. Преставам да враждувам, да се карам с някого, да се сърдя на някого и възстановявам добрите отношения с него; помирявам се, примирявам се, придобрявам се, подобрявам се. Той [Хрельо] се опитал на свой ред да се сдобри със сръбския крал, но Душан не бил забравил неговото предателство. Ст. Михайлов, БС, 217. Марженка вече трети път минава досам мене, но аз не я поглеждам – нека пък да не си мисли, че съм дошъл да се сдобрявам, че през тия дни съм лудеял за нея! Д. Калфов, Избр. разк., 328. Във время на император Теодосий ІІІ българите се сдобриха с гърците и заключиха мир. Д. Войников, КБИ, 40. // Само мн. За двама или повече души, две или повече страни – преставаме да враждуваме, да бъдем в конфликт един с друг, възстановяваме добрите си отношения; помирявам се, примирявам се, придобрявам се, подобрявам се. Никога Дянко не би се молил на такива малки момиченца, но тоя път Маргаритка му трябваше и той направи опит да се сдобрят. П. Проданов, С, 32. И те тъй викаха да се карат, че се чуваше през три улици в четвърта. Те скоро се сдобряваха. Д. Немиров, Б, 145.