СДРЕБНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сдребня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Направям нещо на дребни, малки късове, парчета; сдробявам, надребнявам, наситнявам, раздробявам. От туй място барутът на едри парчета изнасят го навън и го занасят в друга къща, за да го сдребнят. ИЗ 1874-1881, 134. Други [зъби] имат горните си повърхностни крайща неравни и широки и представляват най-благоприятните условия, за да строшат и сдребнят хранителните си средства (подобно на воденичните камъни). В. Берон, ЕИ, 113-114. сдребнявам се, сдребня се страд. Когато ся земе твърда храна в устата, тя ся сдребнява и смила със зъбитe. Ф. Кингсбери, УЕФ (превод), 210.