СДРОБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сдробя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Направям нещо на малки късове, парчета; надробявам, натрошавам, раздробявам. – Мен ме учудва, да ти кажа право, всичко туй, което ми ти разправяш – подзе учител Миленков, като извади из тревата една черупка от червено яйце и я сдроби на ситни парченца между пръстите си. Т. Влайков, Съч. IV, 33. – А, откъде у мене хляб, чедо. Нямам, па ми и не трябва – колко ми е вече яденето? Я коприва сдробя, та сваря, я див лападец, я някой ядлив корен... Пл, 2020, кн. 2, 87. Зърнените храни се мелят на обикновена или на фабрична мелница; първата може само да сдробява зърното, тъй че от нея се добива едно качество брашно; а втората не само сдробява, ами от едно и също зърно вади няколко качества брашно. В, 1912, кн. 5, 375. Отсекли дървото. Турили го в машините, сдробили го, обърнали го на каша, прецедили я, турили и други неща, направили хартия. УПр, 1910, кн. 4, 220. Ами като увехтей [лененият плат] земат го, та го сдробяват перво като тютюн и става хартия. П. Берон, БРП, 95.
2. Разг. Приготвям ястие от мляко, чай, вода и под., като накисвам в него парчета хляб, хлебни и други продукти; надробявам. – Надроби ли попарата? – Сдробих я, взех и яйце назаем от комшиите – сварих ти го. КИЛ, 2012, бр. 10, 7.
3. Диал. Счупвам, строшавам. Лицето ми доби зверско изражение и бог ми е свидетел, че щях да сдробя главата на всеки, който се разбунтува. Св. Колев, КЗМ (превод), 171. И четири джама с един мах сдроби! Ив. Вазов, ПСВ, 29. Стояне море, Стояне! / Що е туй чудо тебе, / от тая пуста тамбура? / Моми гергефи хвърлиха, / невести разбой скършиха, / бабите хурки сдробиха! Нар. пес., БР, 1928, кн. 2, 61. Дунали са, дунали / зимни студени ветрове, / гемия по море грабнаха, / дъска по дъска я сдробиха. Нар. пес., СбНУ ІV, 23. Повръна се Марко назаде, / сдроби три синджира и робето изпущи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 154. сдробявам се, сдробя се страд. Маслото се добива от ядките на семената, като се отделят чрез счупване на черупката; освободените ядки се пекат в плитки тави над огън и след това се сдробяват. Л. Йоцов, С, 26. Вощината преди преработването се сдробява фино и накисва в продължение на едно денонощие в мека вода. ГСУВМФ, 1940, т. 16, 98.
СДРОБЯ̀ВАМ СЕ несв.; сдробя̀ се, св., непрех. 1. Остар. и диал. Натрошавам се, раздробявам се. Животните го [гумното] тъпчат, най-малко 5-6 часа, докато сламата се сдроби и житото изпадне. Р. Алексиев, ЗК, 53. Раздаденият на войниците сухар, като неприкосновен запас, бе тъй приготвен, че още на първия преход се сдроби. ВИС, 1931-1932, кн. 4, 120. Страшна е задуха. Става два месеца не е валнало дъждец. Прахът се сдробил и от най-малко полъхване на ветрец повдига се на облаци и се носи из нажеженото ширине. Мис., 1893, кн. 3, 234.
2. Диал. Счупвам се, строшавам се. Изпил виното, а изпразнената чаша удрил силно о трапезата, та се сдробила на частички. К. Шапкарев, ВБМ, 461. Пороят лих низ жилите пресъхна, / а мечът горд на части се сдроби. Хип., 1931, кн. 9-10, 284.
◊ Сдробявам / сдробя някаква попара. Разг. Причинявам някакви неприятности, създавам неприятно, объркано положение, обикн. с интриги, клевети. Гичев, Гичев, аджамия, / няма вече що да крия, / кой ли дявол те накара, / та ми сдроби таз попара? Ламп., 1933, бр. 1, 2.