СДРУ̀СВАМ, -аш, несв.; сдру̀сам, -аш, св., прех. 1. Изведнъж раздрусвам (в 1 и 3 знач.), разтърсвам1 силно някого или нещо. „Джем! – иде ми да го сдрусам, за да изхвърля хашиша от кръвта му.“ В. Мутафчиева, СД, 355. Сдруса поводите и пришпори коня с токовете на ботушите си. Конят потрепна и тръгна по стръмната пътека. Х. Русев, ПЗ, 32. Снощи доста силен земетръс ни сдруса – / ясно, че е мръднал пласт под материка. М. Ганчев, ЧУ, 94. Сдрусах клона на дървото и ябълката падна.
2. Прен. Разг. Нападам някого с обвинения, укори, злостна критика. Беше известен като човек, който сдрусва всеки от екипажа, ако не си изпълнява задълженията. П. Дамянова, БА (превод), 9. Бащата на Бен целият потрепери от тези думи. Като се прибраха, пак сдруса яката Бен: „Чу ли какво говорят за тебе? Хулиган и крадец!“. Л. Минкова, ЗП (превод), 268-269.
3. Прен. Разг. Набивам1, натупвам, напердашвам; ступвам. – Нощес – каза тихичко чичо Матей – нас сигурно ще ни сдрусат, а? – Сигурно – ухили се Наско. – То, ако се погледне по право, мене не трябва да закачат, защото аз си взех пая... – И той опипа бучките по главата си. Г. Караславов, Избр. съч. І, 129.
4. За болест с треска – изведнъж разтрисам силно някого. Не искам да те плаша, но мисля, че пак те е сдрусала бронхопневмонията. Утре ще те пратя при един колега да ти щракне една рентгенова снимка. М. Дамянов, КР, 97.
5. Остар. Жарг. Поставям слаба бележка на някого на изпит; скъсвам, спрасквам. За любопитство на четците давам тук някои случайни думи из тарикатския речник: сдрусаха ме – скъсаха ме, писаха ми слаба бележка. БР, 1935, кн. 2, 72. сдрусвам се, сдрусам се страд. Общо взето, Заядливка очевидно бе добродушно малко същество, макар и да принадлежеше към тази школа възпитатели на млади умове, която счита, че децата, както монетите, трябва добре да се сдрусват, подрънкват и трият, за да им се придаде блясък. В. Кацарова, Избр. тв IV (превод), 37.