СДУ̀ХАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Разг. Неодобр. Негоден за употреба, развален, повреден; скапан. В двора на съседа от години стоеше една стара, сдухана кола.
2. Жарг. Който е в състояние на безнадеждност, без самочувствие, настроение, отчаян, съсипан физически или духовно от някаква случка, събитие или от живота, който води. Намери такси на булеварда. Шофьорът видя, че е сдухан, и след уточняване на маршрута го попита: – Какво става, мой човек, какво те мъчи? М. Ковачевич, ШТ, 94. Ваня все оправяше чуждите животи. Сега беше решила да вземе в ръцете си и този на сина си: – Видели са те, че пиеш бира. Сам. И... как му викахте... сдухан. В. Щерева, СД, 271. Жозефин седна, отпуснала рамене, с празен поглед. – Какво ти е? – попита Ортанс, впечатлена от лошото настроение на Жозефин. – Страхотно си сдухана... – Нищо ми няма. Само съм уморена. Р. Маркова, БВК (превод), 382.
3. Жарг. Пренебр. Който не може да съобрази как да се държи или да постъпи, за да направи добро впечатление или да постигне нещо; смотан, задръстен, загубен, забутан, захлупен. Точно тогава се провеждаше традиционният младежки международен турнир по футбол в Осло. Някакъв сдухан треньор се зазяпа в мен. Е. Кънева, Ф (превод), 92.