СДУШÀВАМ1, -аш, несв.; сдушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Сближавам, сприятелявам; сдушвам. Волов революционализира театъра, сам играе в пиесите, сдушава младежта чрез представленията. Ст. Станчев, НР, 121. – Аз мисля, че в аферата са донякъде и другите двама инженери – Хафезов и Карадимов. Това, че напоследък ходят заедно и не се делят един от друг, е признак от много съмнително естество. Има, значи, нещо, което ги обединява и сдушава. А. Гуляшки, ИК, 70-71. Книгите, поетите, които Христо обичаше, песните – защото Мария в Чехия бе учила пеене, всичко това се притури към тяхната младост, събра ги, сдуши ги и ги запокити в някакъв свят на мъчително щастие. Ст. Дичев, ЗС І, 508. Общият идеал, денонощното другаруване и общата несигурна участ сдушиха прости и учени. Все пак остана тук-там да ги дели една скрита неприязън, която навремени избухваше и в конфликти. Хр. Силянов, ОВМ I, 101. сдушавам се, сдуша се страд.
СДУШÀВАМ СЕ несв.; сдушà се св., непрех. 1. Разг. С предл. с. Сближавам се, свързвам се с някого поради общи интереси, често с користни или непочтени намерения; сдушвам се. Тези непокорници се сдушиха с Десимир и събират хора и оръжие, и говорят високо по стъгдите, че няма да се подчинят на теб, а само на царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 275. – Защо трябва да ги слушаме, ние не сме под тяхна окупация! – Сдушават се с вчерашните си врагове... Др. Асенов, ТКНП, 19-20. Всеки ден те [сатирите] ставаха все по-нападателни, все по-безпощадно разкриваха противонародния характер и поведение на злите заарски чорбаджии, които се сдушаваха с турците. Цв. Минков, МЗ, 248. Бе раснал непокорен и своенравен. И винаги се сдушаваше с най-буйните, най-изявените или най-богатите, подражаваше им за всичко, приемаше ги за свой еталон, зачерквайки наученото и видяното в собственото му семейство. В. Люцканова, И І, 50. // Само мн. Сдружаваме се, свързваме се поради общи интереси, обикн. с користни или непочтени намерения; сдушвам се. Повечето работници бяха млади момци. Те скоро се сдушиха помежду си, заживяха дружно. Г. Дръндаров, ВЗ, 49. Бай Димитър започна да говори за отношенията в затворническите колективи. Старите септемврийци се били държали на една страна. Левосектантите се сдушили на друга. И спорове, кавги – от тъмно до тъмно. М. Кюркчиев, ВВ, 23.
2. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Струпваме се, скупчваме се на едно място мнозина, натясно и нагъсто един до друг; сдушвам се. Цялата овчарска дружина се спря на брега на Златния рог, огледа се във водите му, след това всички кривнаха в тясна улица, сдушиха се един до друг като овце и неочаквано излязоха на Босфора. К. Петканов, ЗлЗ, 265. Дружбата на момчетата се превърна в необходимост. Те трябваше непременно да се видят, да се сдушат в къта на Димитър – там беше най-удобно за тих разговор и задавен кикот. Цв. Минков, МОЗ, 208. Тримата се сдушиха до оградата. Вл. Полянов, БВП, 33. Същата улица, следнята вечер. Тълпата се сдушава пред един трамвай. Двама стражари разблъскват насъбралите се. Змей Горянин, АД, 2.
СДУШÀВАМ2, -аш, несв.; сдушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Задушавам, потискам. Скокна отгоре му и Мирчо, сдавиха го, сдушиха вика му. Ем. Коралов, ДП, 78. сдушавам се, сдуша се страд.