СДУШÀВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от сдушавам1 и от сдушавам се; сдушване. Помежду тях се всяваше и развиваше идеята, че силата и мощта на българите е в сгрупирането, в задружното и братско сдушаване. Д. Талев, Съч. XI, 273. Методий Кусевич пи за това, което го болеше, „за сдушаването, каза той, и за сближението на разединените досега части на българския народ, взаимното им действуване за общонародното добро“. С. Радев, МБВ, 651.
СДУШÀВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от сдушавам2 и от сдушавам се; задушаване, потискане.