СДУ̀ШВАНЕ ср. Отгл. същ. от сдушвам и от сдушвам се; сдушаване1. Политиката спрямо интернираните трябва да бъде: да ги надзираваме в сношенията им с местните жители, особено със сърбите, и да не позволяваме да се сдушват помежду си, което сдушване, без съмнение, ще бъде за наша сметка и в наша вреда. В. Георгиев и др., ИБД II, 582. И завърза се между тях дружба, и прояви се помежду им – така ненадейно – сдушване и сближение, което из ден в ден ставаше по-тясно. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 390.