СДЪ̀ВКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сдъвча като прил. 1. За храна и под. – който е достатъчно раздробен и смачкан със зъби. Едно парче сдъвкано месо по-дълго се задържа в стомаха, но месно суфле – по-кратко време. Л. Балабански, ХД, 229. Термитниците на отделните видове термити се отличават с голямо разнообразие. Материалът, от който са построени, също може да бъде различен, но най-често се използва сдъвкана дървесина, примесена със слюнка. НТМ, 1970, кн. 1, 32. Сдъвканата храна, превърната в полутечно състояние при повдигане на езика, се стича към глътката. УП, 1924, кн. 4, 160. Сдъвкан залък. Сдъвкан хляб.
2. Прен. Разг. За дума, реплика и под. – който е изречен, произнесен неразбрано, неясно, едва чуто. – Няма да минат и пет години и вие ще се червите, когато ви заговорят за вашето участие в пиесата. Бяхте бледо подобие на човешко същество, едно просто сламено чучело. Банална теза, блед език, сдъвкани реплики. Й. Попов, СЛ, 106-107. Боряна влезе в хола и се почувства неловко. Мислеше, че вече е тръгнал. Тъкмо щяха да се разминат или от неудобство да изпуснат по някой сдъвкан поздрав, на вратата се позвъни. В. Щерева, СД, 375. Лопес едва долавяше американския акцент иззад затворената врата. Побъбриха няколко минути. Лопес чуваше сдъвкани срички. В. Попов, ВИИ (превод), 109.
3. Прен. Разг. За идея, мисъл, информация, факт и под. – който е изказан, представен опростено, елементарно, за да може да бъде разбран и осмислен лесно. Несъмнено поетът ще убие поетичното, ако поднесе идеите си сдъвкани и педантично разяснени пред читателя, но не по-малко опасно е и обратното увлечение. Ив. Гранитски, Съч. I, 310-311. Светът най-напред ми се откриваше чрез книгата, сдъвкан, класифициран, разграфен, осмислен, но все още страшен. Г. Пенчев, ФВ, 54. Четящите в интернет често търсят кратки и сдъвкани информации, пускат се по повърхността. Д, 2018, бр. 124, 32. Те [младите] са все по-малко доверчиви към стереотипните, сдъвкани истини, все повече жадуват да бъдат сами първооткриватели, да си изработват самостоятелен критерий за реалността. С, 1963, кн. 2, 204.
4. Прен. Разг. Който изглежда зле, има неугледен, запуснат външен вид; смачкан. Безцветни и завеяни мъже, всички приличаха на закупчици от далечни заводи, пристигнали в столицата за някаква дефицитна ламарина. Омачкани такива, сдъвкани и печални. Ч. Шинов, ПВ, 119.
5. Прен. Разг. Който е много изморен, изтощен, в лошо физическо или психическо състояние; скапан. Тя нито ден не е вадила хляба на децата си, за който аз трябваше да отсъствам по девет часа дневно, та се прибирах у дома сдъвкана. Помня единствения си тогавашен до сълзи стремеж: да поспя! В. Мутафчиева, Б II, 252.
◊ <Като> сдъвкан и изплют. Разг. Употребява се за човек, който е в лошо физическо или психическо състояние. На другата сутрин четиримата изглеждаха като сдъвкани и изплюти. Пръв забеляза състоянието им Пепи. – А бе вие не спите ли? Виждате ми се посърнали и отслабнали. Х. Оливер, РБД, 119.