СДЪ̀ВКВАМ, -аш, несв.; сдъ̀вча, -еш, мин. св. сдъ̀вках и (диал.) сдъ̀вкам, -аш, св., прех. 1. Дъвча докрай, до пълно раздробяване, смачкване със зъби на храна и под. Болните трябва да се хранят бавно, най-малко 5 пъти на денонощие и да сдъвкват добре храната. П. Учиков и др., ГХ, 32. Той кимна и посегна към храната. Веднаж започнал, моят гост не можеше да спре и насърчаван от мен, унищожи всичко до троха. Едва когато вече сдъвкваше последното парче колбас, той погледна смутено към празната маса. А. Георгиев, ЕКА, 23. Без да се каня много, аз лапнах една маслинка. Бързо я сдъвках и лапнах още една. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 90. Еленът се опита да сдъвче шумката, но успя да я захапе само наполовина. Й. Радичков, СР, 12. Започнали те да закусват. Дъвкат, дъвкат месото – челюстите ги заболели, а не могли да го сдъвкат. Ц. Цветанов, КЕН, 83. // Притискам между зъбите си нещо или захапвам и смачквам със зъби нещо. Затихнаха първите радостни стъпки на Пенчо Христов, сдъвка устни и тихо рече: – Жена, де ти разбира от политика. М. Яворски, ХСП, 164. – Нямало хора, а? Защо не каза, че няма кой да ги извика! – Сдъвка края на недопушената си цигара и ядно го изплю. С. Северняк, ОНК, 48. Управителят скочи чевръсто на своя кон, животното се завъртя, дръпна се назад и сдъвка безпомощно лъскавото желязо. Г. Караславов, С, 181. // За машина, уред – разкъсвам, раздробявам нещо на малки парчета с помощта на специални зъбци. Ще я турна тукачка върху зъбите на дарака, глей какви остри зъби има. Той ще я разгризе, ще я сдъвче и ще видиш тогава какво ще излезе. Т. Влайков, Пр І, 161. Локомотивът на вършачката диша бързо. Един работник хвърля в гърлото му снопове, той ги гълта цели, сдъвква ги, прекарва ги през цялата си утроба и сипе в чували прясно, чисто кехлибарено жито. Д. Габе, МД 1927, 59.
2. Прен. Разг. Казвам, изричам нещо, което трудно се разбира, тъй като не изговарям ясно думите; смотолевям. – Добре, добре, сигурно утре ще дойдем – каза професорът. Той говореше бързо-бързо, сдъвкваше думите и сякаш не разбираше смисъла на това, което казва. П. Незнакомов, СП, 55. Бас държа, че са те! – нетърпеливо каза Тасо, като сдъвка буквата „р“. Ст. Сивриев, ПВ, 131. – Седнете. – Ние за малко – сдъвка думите си Мишо. М. Яворски, ХСП, 238. Графът доби виновно лице. Сдъвка една псувня, отправена към самия него. Бл. Димитрова, ПКС, 270.
3. Прен. Разг. Изказвам, представям мисъл, идея, информация, факт и др. опростено, елементарно, за да могат да бъдат разбрани, осмислени лесно. Всички в стаята продължиха да го гледат с любезното очакване на хора, копнеещи да чуят потресаващата реплика във вица. – Ама и вие сте едни! – възмути се професорът. – Трябва ли всичко да ви сдъвквам? Вл. Зарков, ПО (превод) [еа].
4. Прен. Разг. Смъмрям или уязвявам някого остро; срязвам, сръфвам, сгризвам. – Защо позволявате да стават дупки на асфалта! Пита ни в присъствието на заместника на министъра, че заместникът го беше сдъвкал май за дупките. Н. Хайтов, ДР, 198-199. Сдъвках го, защото се нахвърли върху мен с несправедливи обвинения.
5. Прен. Разг. Прикривам, скривам, не изразявам някакво чувство, мисъл и под. Аз дърпах мустак, хапех бърната си, но не можех да сдъвча смеха си. Л. Петков, ПЛ, 36. Виж някоя голотия може да ни се навре пак, та... – Старата искаше да каже: та и тя да грабне някоя нива. Но нещо я клъцна в сърцето, тя сдъвка мисълта си и потрепери от страх. Сети се, че за да вземе дял новата снаха, трябва и Иван да умре. Г. Караславов, Тат., 147. сдъвквам се, сдъвча се, сдъвкам се страд. За определяне вкуса на брашното се взема проба около 2 g, сдъвква се внимателно и се задържа за кратко време в устата. Г. Шунанов и др., Р, 28. Когато храната се сдъвче, има други мишци, които я теглят до цевта, през която тя преминува в стомаха. ИЗ 1877, 12.
◊ Сдъвквам / сдъвча (сдъвкам) ги <едни>. Разг. Грубо. Казвам нещо съвсем неуместно, нещо съвсем не както трябва. А ти, батинка, криви приказки наприказва одеве. Какви ги сдъвка ти?... Че ние само за знамена ли сме излезли бе, миличък, или народна работа сме дошли да вършим? А. Гуляшки, МТС, 346. Сдъвквам / сдъвча (сдъвкам) с парцалите някого. Разг. Преследвам, измъчвам, тормозя някого (обикн. без той да е виновен), защото му завиждам, пречи на интересите ми или защото го мразя. Нека се пука сега Пантелей: по-големият му непрокопсаник, до четвърто отделение се учи, а малкия го приеха в гимназията, защото баща му притисна околийския инспектор – щеше да го сдъвка с парцалите. А. Гуляшки, ЗР, 152.