СДЪ̀ВКВАНЕ ср. Отгл. същ. от сдъвквам и от сдъвквам се. Зъбите са разположени в устната кухина и играят основна роля в механичното обработване на храната – отхапване, разкъсване, сдъвкване, стриване. Г. Балтаджиев и др., РТА, 100. Когато човек яде плодове, още при сдъвкването им се отделя голяма част от сока. Останалото количество се извлича в стомаха и червата. П. Даскалов и др., ПЗС, 6.


Източник: Речник на българския език (онлайн)