СДЪРВЀНО нареч. Остар. Вдървено. Общо взето, срещнатите не се криеха, те само подминаваха сдървено. Г. Стоев, Избр. пр II, 387. Щом учителят извика: „Мирно!“, учениците тряба веднага да застанат по местата си правилно. Тряба да се внимава да не би децата да стоят съвсем сдървено, а да стоят свободно – естествено. Ил. Гудев и др., МУ (превод), 277.