СДЪРВЯ̀ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от сдървявам и от сдървявам се; вдървяване. Един господин страдал от силно сдървяване. Той викал от болки. Н. Пиперов, ЛВ (превод), 47. Стъпката [при играене на хоро] става лека, стоенето заздравено и без сдървяване на главата и гръдите. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 26.