СДЪ̀РЖАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който умее да се сдържа от някаква проява, постъпка, да овладява чувствата, емоциите, страстите си; въздържан. Обещанието за следване в Русия започва да се забравя. Това принуждава Левски да се замисли за своето бъдеще. Сдържан и почтителен, той споделя своите грижи с майка си. Ив. Унджиев, ВЛ, 39-40. Бях тих по характер, сдържан, никога не влизах в открит и публичен спор. А. Гуляшки, ДМС, 191. Ръката на Махмуд бей стискаше дръжката на масивния свещник, високото му чело бе смръщено, устните стиснати. Такъв го помнеше Абдурахман открай време – винаги съсредоточен, сдържан, властен. А. Христофоров, А, 68.
2. Който се проявява в слаба степен, с малка сила; въздържан. Матей кехая сякаш прозря душата на този човек, усети дълбочината ѝ и го обикна със сдържана и мълчалива обич. П. Константинов, ПИГ, 190. Набитото му тяло се тресеше от сдържан яд. Ст. Загорчинов, ЛСС, 154. Тънките устни на Андрей потрепнаха и се разтвориха в сдържана усмивка. М. Марчевски, П, 173.