СДЪ̀РЖАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество или проява на сдържан; въздържаност. Той бе гладувал като нас, но вечеряше със сдържаността на аристократ. Ст. Сивриев, ЗСБ, 201. И досега съм доволен от сдържаността, която проявих. М. Радев, СР, 13. Изящните движения и линии на тялото ѝ, изразът на лицето, заповядващата сдържаност на гласа я правеха недостъпна и затова още по-хубава. Т. Монов, СЧ, 23. Чувството, което изпитваше сега към Борис, се подхранваше тъкмо от неговата сдържаност и студенина. Д. Димов, Т, 84.