СДЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; сдъ̀рпам, -аш, св., прех. Разг. 1. Дръпвам някого или нещо изведнъж силно и грубо. Чух, че детето изпищя. И глас: наниии, нани... Понечих да вляза, жените ме сдърпаха: трай! П. Росен, ВПШ, 32. Тук-там се червенеят проклетите фесове, но това не са турци, народът гледа накриво към тях, някой ги сдърпва припряно в ъглите на улиците. К. Странджев, ЖБ, 68. И коня, вбил нозе в земята, / безпомощно глава си замота. / Коларя скочи, бясно сдърпа гема / и заплющя дебелия камшик. М. Белчева, НПС, 69. Изстъпва / тук Младен – но дума без да свари / да каже, изведнъж самите му другари / го сдърпаха назад, от нова свада в страх. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 79.
2. Прен. Скарвам се на някого, нахоквам някого. – Благодаря бе, госпойце, много съм благодарен, но... кой да плаща?... Аз съм сиромах човек. – Не само сиромах си, ами и глупав, сдърпа го Мичето. Л. Лулчев, Б, 81. сдърпвам се, сдърпам се страд.
СДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; сдъ̀рпам се св., непрех. Разг. 1. С предл. с. Скарвам се с някого, влизам в конфликт с някого; спречквам се. На сватбата Бяно се сдърпал нещо със зетя си, но, слава богу, не се стигнало до кавга и разрив. Ц. Родев, Б, 205. Отново станах учител по химия. Изкарах спокойно четири години, а на петата се сдърпах с историка и стана голям скандал. А. Гуляшки, Избр. пр III, 66. Сега тя си взела нов ратай; и заради него, говорят, тя се сдърпала с брата си и дори твърдят като сигурно, че тя ще се омъжи за него, но братът бил твърдо решен да не допусне това. Д. Стоевски, СМВ (превод), 108. От време на време внучката се сдърпваше с баба си и се обаждаше на родителите си в Москва да я приберат. С. Бранц, МНД (превод), 120. // Само мн. Скарваме се, влизаме в конфликт помежду си. Имаше моменти, когато Юрталана се увличаше в мислите си, представяше си, че Севда е тук, че разговарят с нея и че от време на време се сдърпват. Г. Караславов, С, 238-239. Като изпроводиха учителката, те двете с мама се сдърпаха по въпроса за амнистията. К. Калчев, ПЕЖ, 136. А как се сдърпаха, когато Камен си тръгваше. „Ти не си ми вече син!“ „И ти не си ми вече баща!“ В. Андреев, ПР, 129. За една ножовка се сдърпахме. Не обичам, когато работя, да тичам за туй и за онуй, а той ли, друг ли – да вземе, че да ми разпилее ножовките. В. Ченков, ЗX, 108-109.
2. С предл. с. Сборичквам се или се сбивам за кратко с някого. Той ще се качи да бие камбаната; попа покаже от амвона причастието, той ще вдигне светилника – ако го изпревари друго момче, сдърпва се с него пред всички и го взема от ръцете му. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979, 535. // Само мн. Сборичкваме се или се сбиваме за кратко помежду си. Ру и Чен се сдърпаха за едно от камъчетата, с които си играеха. Д. Цончев, П, 198. По едно време се зачуха много гласове и в двора влязоха дузина въоръжени мъже, сподирени от още толкова псета, които, кой знае как, не се сдърпваха помежду си. А. Дончев, СВС, 66.