СЕ1 възвр. лично местоим. съкр. от себе си като частица. Употребява се за образуване на: а) Глаголни форми за страдателен залог. Когато престане да вали, в такъв сняг зайците оставят пресни дири и се бият много лесно. Д. Димов, Т, 102. – Чувал съм, че има напитки, които се пият с водни чаши, на екс. Г. Друмев, УКР, 5. Храната се донася, войниците закусват и скоро всичко е готово за поход. Й. Йовков, Разк. II, 190. Много нещо се изпи и се изяде този ден в Мечи дол. Не остана буренце с ракия неизточено, не остана делвичка с масло непобутната. К. Калчев, ЖП, 405. Хората знаеха стоката, знаеха те що е Пенчо за платец и че по-лесно би било да се извади от кучи уста кокал, отколкото от неговите ръце пари. Ил. Блъсков, ПБ II, 58. б) Възвратни и взаимни форми на преходни глаголи. Когато Пенко се прибра вкъщи, видя, че един мъж с ботуши и закърпени войнишки панталони се мие на двора. П. Здравков, НД, 103. Когато го хванаха войниците, той взел да се бие по главата с юмруци. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Сърцето ѝ силно туптеше и тя се обвиняваше в безхарактерност и лекост. Ив. Вазов, Н, 58-59. Не бих дошла, ако не знаех, че Дафина и Никола се обичат. К. Петканов, В, 151. Отначало тихо, после все по-високо и по-високо, жените почнаха да обясняват, да се пресичат една друга, да крещят. П. Спасов, ХлХ, 241. в) Деятелни непреходни глаголи. Сега тя усети, че виното е много силно, но не бе пияна и се владееше напълно. Д. Димов, Т, 109. Вие се безпокоите за сина си и за дъщеря си – как ще намерят работа. Й. Йовков, ОЧ, 50. Под стъклените куполи на грамадни гари пъхтят под пара бързи влакове, хора тичат по шумните перони, качват се в светли купета, усмихват се, махат кърпички. К. Константинов, ПЗ, 92. И него не бяха го виждали пийнал, та щом почна да заеква, изсмяха се, засмя се и той. И. Петров, НЛ, 100.
– Други (остар. и диал.) форми: са, ся.
СЕ2 обобщ. местоим. Остар., сега простонар. Все1. Що ми е мило и драго, / че са е пролет пукнала! / Се е излезло на трева: / и стока, маре, и мака. Нар. пес., П. П. Славейков, КНП, 86. Марко либи мъненка Марийка. / Сабра Марко китени сватове / от се села и от си градове. Нар. пес., СбНУ ХLІV, 22. Да кажем, преминахме празниците на Рождество Христово се живо и здраво и посрещахме новата година доста весело. НБ, 1877, бр. 60, 235. Тумба-лумба за три дни, ох-леле за се дни. П. Р. Славейков, БП ІІ, 177.
СЕ3 неизм. прил. Остар., сега простонар. Все2. Захване Герчо другояче; издебне я на седянка, сложи се до нея, па въздъхне от се сърце. Елин Пелин, Съч. V, 92-93. – Райно, тойзи е наш благодетел, рече Борис, цалуни го от се сърце. Е. Мутева, РБЦ (превод), 128. – Госпожо, ѝ каза Веселин, много обичам господаря си принца и желая от се сърце да му бъда полезен. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 309. Припка ми конче, що припка – / от се ми сила по бега, / Еленкини порти достига. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 14.
СЕ4 нареч. Остар., сега простонар. Все3. Даде ни бегът тая есен по малко жито, изкарахме докъде Водици и оттогай не дава повеке и се сме си гладни. Д. Талев, ПК, 266. – Бе кой знай де си е загубил парите. – Отзарана го гледах – върви из улиците и се надолу гледа, търси. Й. Йовков, ЖС, 140. С топ и картечница били бунтовниците и се прииждали други. П. Михайлов, ПЗ, 19. Стринка Гунка (Приближава и ги [момичетата] разтиква.): – Я ги виж – направили коритото се кал! Ц. Церковски, ТЗ, 104-105.