СЕБÀП1 м. Остар. и диал. Добро дело, добрина, благодеяние. Сали Яшар започваше да мисли, че е длъжен да направи някакво голямо благодеяние. Това, което мъдрите побелели старци, които той някога беше слушал да приказват, наричаха себап. Й. Йовков, ПК, 10. А за стойността на пътя – не питай. Съвсем без пари. Така построили железницата за себап. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 56. Голем себап ти ке сториш, / ке соградиш лепа църква. Нар. пес., СбНУ ХХІХ, 34.
– От араб. през тур. sevap.
СЕБÀП2 м. Остар. и диал. Повод, причина за нещо. Да ти кажа ли – и той сниши гласа си, – тая жена стана себап за смъртта на Рустема. Й. Йовков, Съч. ІІ, 321. – Аз съм харесал някоя и друга – за ханъми ги дал Господ, хубавици – капка роса. – Остави се, беим, от този мерак, недей им взема децата от къщите, недей става себап да те проклеват подир смъртта ти. Ц. Гинчев, ГК, 137. Като връвели из пътя, двамата по-големи братя зели да се карат на по-малкия, че той станал себап, дето баща им ги изпратил да дират пилето. Нар. прик., СбНУ ХІV, 132.
– От араб. през тур. sebep. – Друга форма: себèб.