СЕБЕЖЀРТВА ж. Книж. Саможертва; жертва. Свикнали сме да виждаме при най-добрите ни поети сливането на словото с делото и пълна готовност за себежертва. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 278. Много мъже минаха пред очите ми, готови да умрат заради бъдещето на човека. Всеки носеше кръста си посвоему. Едни предпочитаха себежертвата да личи. Д. Жотев, ПМИ, 7. Всеки лозунг при него [Спас Илков] не е мъртва формула, а е едно изживяване. С колко труд и мъка се разпространяват тогава лозунгите и с колко готовност за себежертва. Г. Константинов, КГК, 269.