СЕБЕЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Книж. Човек, който обича само себе си, поставя личните си интереси над всичко, без да зачита интересите на другите, на обществото; самолюбец, егоист. Противоп. алтруист. Тя се събужда и разбира, че целият ѝ съпружески живот е бил построен на заблуда: смятала е другаря си за издигнат, достоен човек, а той се оказва жалък, с дребна душа себелюбец. Ст. Грудев, ББ, 61. Аз помня семейството му. Тлъсти и груби същества. Затворени в себе си себелюбци, студени сърца. Ем. Станев, ПЕГ, 103-104. В него [Париж] живяха и хора себелюбци и безчестни, които искаха да ся ползват от злощастието на отечеството си, за да постигнат своите намерения. Лет., 1872, 177.