СЕБЕЛЮБЍВО. Книж. Нареч. от себелюбив; самолюбиво, егоистично, егоистически. Мъжът служи на жената и се жертва ней – и тялом, и духом, на всяка стъпка, при всички обстоятелства. И момента на върховното тайнство, което мъжът себелюбиво е нарекъл окончателно превземане на жената, е всъщност момент на неговата велика жертва и страдание. П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 85-86.