СЕБЕОТРЕЧЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Себеотрицание, себеотричане, себеотказ, самоотречение, самоотрицание, саможертва. Не беше трудно за него да жертва нещо свое за другите, не го правеше с умисъл, а защото по своя душевен строй беше винаги склонен към жертва и себеотречение, винаги разположен да се радва от сърце на чуждата радост. Д. Талев, И, 36. Никой не е работил с такова себеотречение, самовглъбяване и самозабрава. Прав беше някой, като писа наскоро, че Йовков се беше отрекъл от всички наслади на живота. СбАСЕП, 350. Хиляди образи на загинали в цветуща младост ратници греят с непомрачимия блясък на едно безпримерно себеотречение. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 169.