СЕБЕОТРИЦÀНИЕ, мн. няма, ср. Книж. 1. Отказване от лично щастие, от хубавите мигове и изживявания в живота или от самия живот в името на висока, възвишена цел; себеотказ, себеотричане, самоотрицание, саможертва. Тя обичаше така своя син, че можеше да претърпи всичко заради него, да се откаже от всяко свое желание, да се лиши от всяка своя радост заради него. И тъкмо в това майчинско себеотрицание бяха всичките ѝ радости. Д. Талев, И, 599. Неговото име [на Васил Левски] бе станало символ на себеотрицание и подвиг и зовеше въстаналия народ на пълна саможертва. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Когато съм чел някои документи от това велико минало, бивал съм трогван до сълзи от тая беззаветна до себеотрицание обич. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 98.
2. Проява на безстрашие, храброст, голяма смелост. Тя е видяла ужасните страдания на нашите войници, нечуваното им себеотрицание, високия им дух, устрема им към победа. Ем. Станев, ТЦ, 133. Като видя себеотрицанието на Теофила и готовността, с която тоя възрастен патриций предлагаше главата си, Лъв Шести се просълзи от умиление. А. Гуляшки, ЗВ, 142. Вашите революционери пилеят напразно силите си. Смели хора, но безполезно ще остане тяхното себеотрицание. Д. Талев, ГЧ, 404.