СЕБЕОТРИЦÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който проявява себеотрицание; себепожертвователен. След тези събития двама от най-решителните и себеотрицателни лидери на „младите“ – П. Славейков и Т. Икономов – се дистанцират от екзархийските дела. В. Бонева, ВГК, 196. Тя [авторката] споделя, че нейният герой „не е светец“, но въпреки това е достатъчно смел и себеотрицателен, за да направи върховната саможертва. ХК, 2008, бр. 9, 94.
2. Който е проява на себеотрицание, съдържа себеотрицание; себепожертвователен. За да бъде достойна за великия момент, на нея [армията] е необходимо да притежава висок дух, желязна дисциплина, пламенна воля да победи. Развитието и поддържането на тези качества изисква гореща, себеотрицателна и предана дейност от страна на офицерския корпус, който освен това, трябва да бъде и сам висши носител на тези качества и в мирно, и във военно време. В. Георгиев и др., ИБД II, 273. Аз не крия възхищението си от ума и научния успех на Мари Кюри, но много повече ме впечатляват упоритостта и силата на духа ѝ да се бори срещу всичко и всички, и все пак да не загуби вярата си в обществото, и да се опита да му помогне по-възможно най-себеотрицателния начин. СФ, 2018, кн. 2, 190-191. Който се намеси в този развой без достатъчно познаване на работите, той може само да разори културните придобивки на пожертвувателната и себеотрицателната работа на поколенията и да унищожи обективните ценности на планинарството. БТ, 1934, бр. 2, 21. Себеотрицателно дело.