СЕБЕОТРИЦÀТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на себеотрицателен; себепожертвователност. – Как успяват опълченците да изведат от полесражението Самарското знаме и да го спасят от поругание и турски плен? – Много лесно, със себеотрицателност. Земя, 2017, бр. 145, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)