СЕБЕОТРЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от себеотричам се; самоотричане, себеотказ, себеотрицание, самопожертване, себепожертване. Орце сопнато каза: – Всеки героизъм, всеки акт на себеотричане граничи с безумието. Д. Спространов, С, 206. Всичко, което са чакали, за което са жертвали години, за което са се готвели с пълно себеотричане и аскетизъм, сега получава ясни, тревожни, плътни очертания. Л. Стефанова, ВМД, 111. Без съмнение това бе оная сладка лудост на себеотричане, на радост от живота и пълна липса на самотността. С. Чернишев, ЛО, 57.