СЕБЕПОЖЀРТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от себепожертвам се; самопожертване, самоотричане, самопожертвование, себепожертвование, себеотричане, себеотказ, себеотрицание. То [словото] ме подтикна към себепожертване. За да го споделя, готов съм и глух, и сляп, и ням да се завърна, но да живее то! АСГ, 2004, 309. И този вечен идеал огрява сърцата не само на големите философи, но и на всички онези незнайни, но ценни човеци, които чрез опити в дирене основните причини и крайните цели на битието, се досещат колко хуманност, колко толерантност и себепожертване са необходими, за да се осмисли съществуването ни. ИС, 1929, кн. 2, 2.