СЕБЕПОЖЕРТВОВÀТЕЛНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Самопожертвователност; себеотрицателност. Вазов пише за възрожденските борби, за величието на националния подвиг, за моралната чистота и алтруистична себепожертвователност на възрожденските герои. Г. Марков и др., ОЛ, 153. Още през м. април [1877 г.] към Кишинев се отправят хиляди българи, готови да се включат в частите за освобождение на родината си. Формирани са първите български дружини, прераснали в легендарното българско опълчение, показало в боевете нечувана дръзновеност, изключителна храброст и себепожертвователност. МК, 1978, кн. 2, 1.