СЕБЕПОЖЀРТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от себепожертвувам се; себепожертване, себепожертвувание, самопожертване, самопожертвуване, самоотрицание, себеотрицание, себеотказ. При великия тоя момент възкръсва в паметта на всички ни светия лик на Царя Освободителя, Александър II. Спомняме възторга, себепожертвуването, потоците братска руска кръв и грамадните кости, над които изникна свободна България. ВОбВ, 1932, бр. 289, 3. Случвало ли ви се е някога да бъдете на някоя панихида, където много майки оплакват своите изгубени чеда, убити някъде далеч? Колко сълзи, колко безсънни нощи, колко много борба и най-сетне какво примирение и себепожертвуване крие гласът на всички тези майки. Хип., 1931, кн. 7, 304.