СЕБЕПОЖЕРТВУВÀТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Самопожертвователен; самопожертвувателен, себеотрицателен. Такваз голяма, чиста, невинна и себепожертвувателна любов едва ли се явява другаде както помежду родители и чада. Плов., 1902, бр. 1165, 2. После съпруга ми тряба да е себепожертвувателен, да е доброволен да пожертвува себе си, почивката си, спокойствието си, изобилията си зарад другите. ХС, 1896, бр. 2, 35.