СЕБЕПОКЛÒНСТВО, мн. -а, ср. Книж. Обожаване на самия себе си, прекланяне пред самия себе си. Тук-таме разказвачът [Кирил Христов] изразява своето себепоклонство, като хули и осмива било критици, що са го ухапали, било – на едро – всички останали наши поети. Н. Райнов, ВНЛ VI, 82. Една гъста и претенциозна вълна от декадентство и символизъм напира от всички страни и се мъчи да замени човешките чувства с изкуствени стилизации, ясната българска реч – с нарочно затъмняван набор от думи, любовта към хората – с нескривано себепоклонство. ЛФ, 1958, бр. 35, 2. Духът на отрицание и себепоклонство, който характеризира времето подир войните, не е порок само на най-новото поколение. Злат., 1936, кн. 7, 339.