СЕБЍЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Себичност. Аз още еднъж се убедих колко прави са били всички, които не са могли да приемат със смирение един ред на безправие и жестокост и са се борили срещу себичието, жестокосърдието и цинизма на тия, които смятат своите привилегии за свещени и вечни! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 88. Отървали сте се от едно чувство, а сте запазили друго. Разумът ли диктува себичието ви? Н. Михова и др., ФИ I, 165.