СЕБОРЀЯ ж. Мед. Кожно заболяване, което се характеризира с повишена функция на мастните жлези, в резултат на което настъпва силно омазняване на кожата, понякога придружено с поява на обриви. Обилното отделяне на мастните киселини чрез потните жлези се нарича себорея. Себорея е налице при различните екземи и псориазис. Г. Бекярова и др., ПФ, 269. Предполага се, че появата на себорея и някои форми на екзема се причиняват от липсата на недостига на витамин F. Б. Банков и др., ВВ, 84. Масаж се прилага при себорея, получена в резултат на нервни и ендокринни разстройства, разстройства в храносмилателния тракт, интоксикации и др. В. Желев, КМЗ II, 165. Увеличеното отделяне на мазен секрет и натрупването му в кожата довежда до особено състояние на организма, известно като себорея. П, 1991, бр. 1, 14.
– От лат. sebum ‘мазнина’ + гр. ροή ‘течение’.