СЕВÀСТ м. Истор. 1. Само ед. Титла на болярин, управител на област, във Втората българска държава (ХІІІ и ХІV в.). Йоан все пак бил пленен от турците и убит при крепостта Кенхрей. Според другата версия след бягството си Йоан бил удостоен от българите с титлата севаст. П. Ангелов, СБНС, 343. В терминологично отношение има една особено сериозна разлика между титлите и службите. Достойнствата, титлите, и особено т.нар. „чисти“ титли, които не са свързани с никакви служебни задължения – имат изключително гръцки наименования: деспот, севастократор, кесар, протосеваст, севаст. Ив. Билярски, ИСБ, 10. Цар Иван Асен II поставил за управител на тази крепост [Стенимахос] севаст Алексий, който „изградил“, т.е. укрепил, и затегнал твърдината. Г. Николов, СПВ, 165. Твоята майка беше дъщеря на севаст Драгомир, кефалия на Цепинската област. Ст. Загорчинов, ДП, 164.
2. Лице с такава титла. Съдийската власт била поверена на севастите, които бдели над съдопроизводството. Ив. Попов, СГКБ, 20. В това послание се заповядваше от името на царя на протосевастите, севастите, малките боляри и селските кметове „да услужват на любезните царски гости“. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 169. Една след друга крепост минаваше в погански ръце, било че капетани и севасти скланяха да ги предават на Амурата заради облаги, било че бидоха победени един по един. Ем. Станев, А, 192.
– От гр. σεβαστός ‘почитан’.