СЕВАСТОКРÀТОР м. Истор. 1. Само ед. Във Византия през ХІ в. – почетна титла, давана на най-близките роднини и приближени на императора. Тъй като Алексий почел зет си Никифор Мелисин с най-високото достойнство – кесар, за брат си Исак измислил ново достойнство – севастократор, което било по-високо от кесар. М. Войнов и др., ГИ VIII, 38. Достойнството „севастократор“ е било създадено от Алексий I Комнин в 1081 г. До това време най-висок бил чинът на кесаря. П. Мутафчиев, ИЗЕС, 72.
2. Само ед. В България през ХІІІ и ХІV в. – най-високата титла след царската и тази на деспота, която се дава на лице от владетелски род. В българския царски двор съществували и висши титли, които не били свързани със стриктното изпълнение на определени функции, а имали по-скоро престижен характер. След царската титла по реда на тяхната значимост идвали титлите деспот, севастократор, кесар. П. Ангелов, БС, 41. Стрез е носил титлата севастократор именно като близък роднина на Калоян. П. Мутафчиев, ИЗЕС, 74. Живописната украса, направена по поръка на севастократор Калоян, е най-високото достижение на българската религиозна живопис от епохата на Българското средновековие. Ст. Михайлов, БС, 193-194.
3. Лице с такава титла. – Севастократоре, запиши, че велможите от Търновград се оплакват. А. Каралийчев, ПГ, 95. Дойдат ли войници, редуваме се да ги храним по заповед на севастократора. Е. Йончева, БМ, 2. А имаше още и ромеи – кастрофилакти и севастократори от Епир и Тесалия с всичките си богатства и достойнства, които по родове притежаваха. П. Константинов, ПИГ, 24. От велик и горд севастократор, от главен и пръв началник на славните легиони, аз днес съм роб у българския цар. В. Друмев, И, 20.
– От гр. σεβαστοκράτωρ.