СЕВАСТОКРÀТОРКА ж. Истор. Жена, съпруга на севастократор (в 3 знач.); севастократорица. Друг печат е намерен в средновековното село край Караново. Той принадлежи на севастократорката Ирина Комнина и се отнася към първата половина на XII в. К. Попконстантинов и др., СВСБК, 314. По една сиромашка улица ние възлязохме към джамията „Кахрие“, построена от благородната българска княгиня Мария Дука, севастократорка. А. Каралийчев, С, 35. Вдясно от севастократор Калоян е представена жена му, севастократорката Десислава. Севастократорката е изрисувана права и в естествена величина. Серд., 1942, бр. 7-8, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)