СЀВДА ж. Диал. 1. Само ед. Любов, обич. – Всичко, всичко ще се нареди в този свят. Над едно само човек няма да смогне и няма да нареди – над сърцето, когато пламне от севда. П. Тодоров, И ІІ, 22. Виното е огън в сърцето и дава крила на ума. То е като севдата... Ти имаш ли севда към някое девойче? Д. Талев, ЖС, 257. Не се пали сърце от огън. Пали се то от черни очи, гори от мили думи, топи се от севда. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 68. И тогава, като доде оная посилена попова унука... А пък голяма била севдата им. Той [Мито] е луд по нея. Може и тя да го обича. Т. Влайков, Съч. ІІ, 86. Що било грешно и мъчно / любе със севда да любиш, / да любиш, да го не вземеш! Нар. пес., СбВСт, 285. Севда от огън пò пàри. Послов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 111.
2. Любим, обичан човек (жена или мъж); либе, изгора1, любовник, любовница, изгорник, изгорница. Преди да отида войник – заговори Кръстьо, моята севда Станка пожела да се видим край чешмата. В. Турийски, Д, 32. – Учителю! Можеш ли да ни научиш на букви?... Да не ни се подиграват грамотните, кога ни пишат писмата до севдите. А. Станоев, П, 138. Два пъти се листна гората, а ланското овчарче се не връща. Хората ми казват, друга севда си имало. Л. Александрова, ИЕЩ, 62. Пенка бе вече негова севда, негово либе, първото му свидно либе. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 5.
3. Желание, намерение, стремеж за изпълнение, осъществяване, извършване на нещо. Паисий получи няколко анонимни писма, в които му се казваше, че ще бъде убит, ако не си стиска устата и не се откаже от севдата да заплашва поповете и учителите с турските зандани и тежки вериги. М. Кънчев, В, 272. Посъветвали бяхме още г. Войводова да се остави от севдата на клеветничества против стари свои другари. Бълг., 1902, бр. 508, 2. Кортенци селяни, направиха си нова черквица и с нова севда поискаха да си имат един що-годе даскал, какъв ще бил да бил, да знае там в черква да попейва и то им стига. Ил. Блъсков, ЗК, 12-13.
◊ Хвърлям <си> / хвърля <си> севда на някого или самост. Диал. Харесвам много някого, обиквам някого. От хора ли, от що беше – не зная, но не хвърли севда Йонко. – Е, че как, мамо, като сърце не потегля! Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 67. Залибил бей си момиче, / горе в горната майъла, / севда си хвърлил на него. Нар. пес., СбНУ ХLVІ, 253.
– От араб. през тур. sevda.